Дълго време умувах над това, дали да напиша тази статия и към кой точно да я адресирам – дизайнери или ръководители. В крайна сметка няма особено значение, важно е съдържанието, а и мисля че може да бъде добър съвет и за двете страни.

Преди да разтълкувам тази объркваща мисъл и да си навлека гнева на почти всеки дизайнер, който има възможността да прочете статията, искам да задам един въпрос. Сигурен съм, че всеки ще отговори – ако не като коментар под статията,  то поне сам на себе си. Та: случвало ли ви се е, в практиката ви като дизайнер, да подходят с големи очаквания към вас и вие да не успеете да ги оправдаете, не от друго ами просто от липсата на качества, креативност и опит? И от другата страна, като ръководители – случвало ли ви се е да подходите с големи очаквания към някой дизайнер (не само в рамките на конкретен проект), той да не успее да ги оправдае и да измисля безумни извинения? … Да, случвало ви се е, така си и знаех.  Не съм чул досега някой да е формулирал това като проблем, но за мен определено е. Държа да подчертая, че не съм нито дизайнер, нито арт директор, но фактът, че около 50% от сайтовете дело на Стеник Груп са „тръгнали“ или „минали“ по една или друга линия през мен, сам по себе си ми е достатъчен, за да застана твърдо зад думите си. В този ред на мисли, ако поставим неоправдаването на очакванията като проблем, по-надолу ще се опитам да намеря причината за него и начина за неговото отстраняване.

Сигурно звучи наивно точно аз да успея да намеря решението и то с някаква си статия, но държа да подчертая – тук не става дума за явлението „днес не съм в настроение, имам си проблеми и не мога да правя дизайн“ , това се случва на всеки! Тук става дума за това нещо да изглежда „А“, а в последствие да се окаже, че всъщност е „Б“ . Тук става дума за типично българския манталитет всичко да се украсява и преувеличава с цел да се хване окото на хората (в случая на потенциалните работодатели).  Но стига празни приказки – нека видим къде е причината. За целта представям малко неоспорими факти:  повечето добре изглеждащи и функционални сайтове са дело не на фрийленсъри или никому неизвестни фирми, а на топ играчите в бранша. Така погледнато върху тяхната архитектура, дизайн и т.н. работи екип от професионалисти, най-често проджект мениджър, системен архитект, арт директор (или ръководител на екип) и дизайнер/дизайнери.  Пропускам фронт енд, програмисти и тестери, защото в случая конкретно говорим за дизайн. Когато един уеб сайт се проектира и реализира този екип работи или като едно цяло (в добрите случаи) или на принципа „отгоре“ казваме – „отдолу“ изпълнявате (в най-често срещаните случаи).  Вие се досещате във веригата, която посочих кой е отгоре и кой отдолу.

Да проследим сега една често срещата ситуация – в голяма фирма с екип от професионалисти реализира даден проект, той е готин и всички са доволни. Един от хората взели участие в реализацията- дизайнерът X, гордо го поставя в своето портфолио, генерира самочувствие и изисквания за високо възнаграждение в бъдещата му практика.  Схемата се повтаря „n“ на брой пъти.  Когато след 5 месеца, същата тази голяма фирма реши да „оптимизира персонала заради кризата“ или дизайнерът просто реши, че иска да се развива на друго място (или пък иска по-голяма заплата) той кандидатства  за работа със своето портфолио. Същото онова портфолио, което е пълно с „мноо яки нещица“, които е правил в предната фирма или фирми. Работодателите „захапват“ стръвта, а предложилият най-високо възнаграждение бива удостоен с честта да притежава този човек в своя екип. И ето тук е преломният момент – дизайнерът X започва работа и моментално бива натоварен с отговорни проекти и от него се очакват ниво на работа, като това демонстрирано в портфолиото. Новата фирма обаче набляга на персоналното изпълнение на задачите и не работи на принципа на „пъдарите“ и „овцете“ . Както става тогава? Провал! Болезнен провал, от който страдат и двете страни! Кому е нужно питам? Не е ли хубаво всяка жаба да си знае гьола? Видяхте ли сега защо „твоето портфолио е мое портфолио“ , или „неговото портфолио не е негово портфолио“ или както искате го наречете? Много е просто и вярно, отделих му доста внимание, но сега ще се опитам кратко и синтезирано да дам един съвет на двете страни, станали герои в днешната история.

Скъпи дизайнери – подбирайте добре и отговорно проектите, които поставяте в своето портфолио – то е вашия ключ към успеха, и едновременно с това към провала! Вие бивате назначени, заради вашите умения, не заради уменията на екипа, част от който сте били!

Скъпи ръководители – следете стриктно за това кой ваш служител какви заслуги си поставя, как и къде ги отразява. Не позволявайте на вашите колеги (конкуренти) да се подвеждат, защото и вие ще изпаднете в тази ситуация рано или късно! Нека всички заедно да създадем един балансиран бранш, в който има място за всеки и всички и то се знае!

Успех на всички!

——————————————–

Автор: Димитър Димитров, co-owner at Stenik Group Ltd

Be Sociable, Share!

•