Контролът върху съдържанието на интернет е донякъде необходим. Факт е, че в мрежата свободно се разпространява голямо количество порнографско, религиозно некоректно и агресивно съдържание. Опити да се спре достъпът на ученици и студенти до него се толерира в повечето държави, основно на институционално ниво.

В САЩ голяма част от учебните заведения регламентират правата на учениците по отношение на свободата им да сърфират свободно в нета. В България също започва да се прилага подобна стратегия. В някои от гимназиите е ограничен достъпът до определени сайтове и свалянето на нелегална (а в някои случаи на всякакъв вид) информация, необвързана с учебния процес. За подобни цели филтрирането на съдържанието в интернет може да се каже, че е морално обосновано. Как бихте се почувствали, ако достъпът до любимото ви онлайн издание изчезне, а месец след това разберете, че това се е случило с правителствена санкция? Вероятно не особено добре – съвременният човек e изработил доста остра нетърпимост към забраните от всякакъв вид. Един от най-ярките символи на административния произвол е цензурата, която е на път да заживее нов живот чрез навлизането й в глобалната мрежа.
Актуално изследване на неправителствената организация o­nI (OpenNet Initiative), проведено сред няколко хиляди сайтове и 120 интернет доставчика в 41 страни извън Европа, регистрира, че в последните пет години налаганата от държавните администрации цензура е нараснала значително.

Глас в пустиня….

Проблемът с нарушаването на човешките права и цензурата в интернет бе поставен на дневен ред от o­nI и американската организация за защита на човешките права Amnesty още през 2002 г. Основен обект на критика тогава бяха действията на китайс­кото правителство, което филтрира част от информацията в интернет – предимно сайтове, дискутиращи теми като демокрация, равноправие, Тибет и други. Въпреки това китайските власти все още не признават официално, че в държавата им има цензура. Дори и в момента тя умело се прикрива. Обикновено на екрана на засегнатия потребител излиза дори добре познатият надпис за грешка “404″.

Джон Палфрей, изпълнителен директор на Berkman Center for Internet & Society при Harvard Law School, смята, че днес ситуацията е сходна с тази през 2002 г., дори по-лоша: “За съжаление филтрирането на мрежата почти винаги става тайно, като гражданите няма къде да получите отговор за това как и какво точно се филтрира във вашата държава”, казва той пред bbc.co.uk.

Цензурата е изразена най-силно в по-неразвитите общества,където ограниченият достъп до информация всъщност е по-малкото зло – там се стига и до присъди, затвор и физическа саморазправа с дисиденти.
Според изследването на o­nI цензурата съществува в 25 от проучените държави в поне едно от своите проявления: политическа, социална или такава, свързана с използване на онлайн услуги и приложения. В тази категория попадат страни като Бирма, Китай, Индия, Иран, Либия, Мароко, Южна Корея, Тайланд и Узбекистан. Ограниченията, които налагат правителствата, се възприемат и от някои частни организации. В стремежа си да се настанят на необятния китайски пазар световни IT и онлайн корпорации правят сериозни компромиси със своите принципи и морал.

През 2005 г. Google се поддаде на натиска на китайските власти, съгласявайки се да цензурира търсенето на някои думи и понятия, неудобни за местните политически управници. Явно компанията има намерение да поддържа политика в тази насока, защото и наскоро активираната китайска версия на Google Maps е със съществени разлики в сравнение с нейния еквивалент за останалия свят.
На www.ogleearth.com може да се намери PDF файл, в който възпитаникът на университета в Минесота Кай Чи Люнг илюстрира редица несъответствия в двете версии на програмата. На въпросния сайт се отбелязва, че в Китай е позволен достъпът и до двете версии на услугата – интересен ход, с който хората, отговорни за тази ситуация, вероятно се надяват да убедят потребителите, че така ще им бъде по-удобно да ползват специално предназначената за тяхната държава версия.

Yahoo! пък си навлече гнева на организациите, защитаващи човешките права (най-вече на Amnesty), като предостави на китайските власти информация за журналиста дисидент Ши Тао, включително негова лична кореспонденция. В резултат на това той бе осъден. Опит за налагане на своеобразна интернет цензура наскоро имаше и в България, когато бе издадена заповед на ГДБОП (Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”) да се ограничи достъпът до конкретен торент сайт. Проблемът в случая е не дали сайтът предлага съдържание с платени авторски права или не, а дали МВР изобщо има право да филтрира интернет с подобни основания, намесвайки се в един по същество гражданско-правен спор. Жалкото е, че някои частни компании се съгласиха и наистина орязаха възможността на потребителите да посещават въп­росната интернет страница.

Цензурата в интернет съществува в различни разновидности. В някои страни, като Южна Корея например, се филтрират само сайтове, в които има информация за Северна Корея. В други се ограничава достъпът до определени приложения и услуги (Google Maps, YouTube), в трети – директно се затварят сайтове с неудобна информация.
Прочее не само държави от Третия свят филтрират интернет съдържание. Преди около месец американското правителство забрани достъпа от компютри в мрежата на своето военно министерство до YouTube, MySpace и още единадесет подобни страници.
В близките години интернет ще навлиза все по-сериозно в живота на обикновения човек – без значение дали той живее в Ню Йорк или по крайбрежието на никому неизвестна река в Южна Африка. Увеличението на начините, чрез които държавите прилагат рестриктивна политика спрямо интернет съдържанието, е притеснителен симптом. Според директора на Amnesty Тим Ханкок, цитиран от bbc.co.uk, “китайският модел за интернет, който позволява икономически ръст, но не и анонимност и свобода на словото, става все по-популярен – първоначално, преди пет години, го практикуват едва шепа държави, а днес – дузина правителства, които блокират интернет страници и арестуват блогъри”.

Тревожен е също фактът, че по примера на Китай, Мароко и Египет скоро може и други държави да прибягнат към онлайн цензурата като по-ефективно средство за контрол върху обществените настроения.

Източник: Нет Инфо